Мисията
Във ваканция съм, нямам много занимания, различни от четене, телевизия и малко излизане. Тук идва моментът, в който се сещаш, че ние хората сме нещо като мравките - без работа и цел нямаме какво да правим. Днес се случи така че имах особено скучен ден, ето защо се стигна до там да мисля за живота на вечно трудещите се. Точно сега съм в “нинджа” фаза, покрай любимото ми аниме “Наруто”
и си мислех за битието на професионалните бойци и убийци. Вярно е, че първоначално почват с по-прости задачи като домашни задължения, а чак в последствие преминават на по-вълнуващите, но това, което ме вълнува е какво е да си професионалист, който винаги има цел, винаги е готов за действие и не въприема себе си като център на Света, а като проста пионка. Все пак това са нинджите, нали? Какво ли е да не минаваш през дни, в които да си мислиш защо ти е даден живот, защо те има и какво е предназначението на всичко това. А, на мястото на тези мисли просто приемаш, че си тук и че имаш работа за вършене, която те прави пълноценен и полезен.
Странни мисли, а? Да, такива са, но във времена, когато въображението ти е оставено на свобода като последица от прекомерно разточителство на време, често пъти се случва мисълта ти да се зарее на някъде…така добре да се зарее, че чак да те закопае
.
Толкова ми се иска да си начеша крастата, така да се каже, да отида на място, което пресъздава живота на нинджите, да го поживея за малко, да имам мистичните им сили и всичко да е като в анимацията. Там все смелчаци се навъртат. Всички са красиви, повечето умни, а и способни и винаги им се случва нещо вълнуващо. Някой би казал, че тези неща стават само по филмите. Може и да е прав, но си мисля, че сигурно в някой от “незабравимите” и романтични моменти има поне доза истина. Нима на никого не се е случвало някой да направи безкрайно мила и неочаквана изненада за него? Не зная, сигурно няма и да узная. Онзи ден дори леко се разтройх след един романтичен филм…май ще ги откажа, защото не е справедливо. Точно ти се случва нещо - имаш рожден ден, вървиш в дъжда сам, излизаш от болница и ХОП някой нереалистично мил човек прави нещо за теб, а ти си на върха на небето…предполагам е хубаво. Хммм, много ме бива да прескачам от тема на тема, не мислите ли? Няма нищо, поне изказвам това, което искам за момента. Да, определено няма да гледам повече романтични филми, късат ми сърцето, а дори не съм романтичка. Стига толкова за тази вечер…време е за сън. Дано поне той е хубав. Между другото не мисля, че имам много причини за оплакване - имам си готино гадже, а повечето моми реват, че и гаджета си нямат. Айде по живо, по здраво…до другия път.
~LIA~
.
Ето ме пак, безкрайно заспала, но така се случва след 15 часа полети и почти никакъв сън. Добре предвидимото и не по-малко досадно е, че точно сега всеки ПО ОТДЕЛНО ме разпитва чийзи въпросчетата - какво съм правила в Щатите, как е било(като грешка написах “боли”, а не “било” и си мисля, че грешката не беше случайна), дали ми е харесало, какво съм си купила и прочие. НЕ ИЗДЪРЖАМ! Стига ми толкова, искам просто да се занимавам с нормални неща и никой да не ме пита глупости. Точно в момента съм в междучасието на някакъв нетърпимо скучен час…оооо, нашият нафукан преподавател дойде. До скоро патиланци.
. It’s a deal? Then let’s have it sealed with a kiss - muuuuuaaaaa {}.